Полезен опит и ценни впечатления от националния форум на БУЛПРОФОР в УОГС „Петрохан“ – с. Бързия

Учебният комплекс на УОГС „Петрохан“ – с. Бързия бе домакин в периода 14 – 16 ноември 2018 г. на традиционната есенна годишна среща, организирана от БУЛПРОФОР. За първи път участие в националния форум на професионалната браншова организация в горския сектор, взеха и преподавателите-лесовъди от НПГГС „Христо Ботев“. Групата бе ръководена от зам.-директора инж. Надежда Ганчева, която заедно с колегите ѝ инж. Ася Линчева, инж. Вергиния Иванова, инж. Ирина Ачева, инж. Цветан Чечев и инж. Филип Устабашиев, се включи активно в дискусиите, засягащи пряко проблемни области в развитието на горския сектор.Тридневният форум събра в учебния комплекс на УОГС „Петрохан“ над 40 участници – практикуващи лесовъди и предприемачи с богат опит, експерти от ИАГ, учени от Лесотехнически университет и Институт за гората при БАН, представители на браншови организации и фирми от горския сектор, собственици на гори, лесоустройствени фирми и др.Програмата на форума се отличаваше с амбициозен дневен ред, който породи и доста задълбочени и емоционални професионални дебати между участниците в търсене на ефективни и дълготрайни решения на не един и два проблема в горския сектор. Нестандартното мислене и новаторството бързо „завзеха“ просторната зала на учебния комплекс на ЛТУ – София в с. Бързия.Програмата за първия ден (14 ноември) от националния форум на БУЛПРОФОР включваше изключително атрактивни и все по-актуално звучащи теми.Лектор по първата тема бе председателят на УС на браншовата организация инж. Антоний Стефанов. Той представи постигнатите успехи, свързани с „Модел на стопанисване на горите в България, съобразно рамковите Паневропейски критерии и индикатори за устойчиво управление на горите – Българския PEFC стандарт за горска сертификация“. „2/3 от сертифицираните горски територии в световен мащаб са сертифицирани по PEFC стандарт“, акцентира в своето изложение пред присъстващите инж. Стефанов.Той представи и разработения на оперативно ниво наръчник с 41 критерия и 99 индикатора за България.Безкрайно интересно и в същото време провокативно прозвуча заглавието на дискусионната кръгла маса, която бе сглобил д-р инж. Ценко Ценов от ИАГ.  Работната тема: „Лесовъдски решения за дърводобива и/или дърводобивни изисквания към лесовъдството?“, определено намери широк отзвук сред аудиторията.Д-р инж. Ценко Ценов направи плавен преход от визията за развитието на горския сектор (2013 – 2020 г.), динамиката на горските ресурси и четирите възможни сценария, за да стигне до дискусията за постигане на баланс между лесовъдство и дърводобив.Вторият ден предложи нова обширна област за работа на участниците във форума. Обект на разглеждане и дебати бяха представените регионални лесовъдски системи, свързани със стопанисването на издънковите дъбови гори. Работата на първия научен колектив от Лесотехнически университет за района на Западна България бе представена от доц. д-р Георги Костов.Изследванията на екипа са проведени на територията на ЮЗДП – Благоевград и СЗДП – Враца. Целта на научната разработка е да се обоснове въвеждането на подходящи лесовъдски системи за стопанисване на различните групи издънкови дъбови гори, успоредно с доказване на обективни критерии за тяхното разграничаване. Интересът към стопанисването на тези дървостои е напълно оправдан с оглед на няколко важни обстоятелства.„Площта на издънковите дъбови гори в двете предприятия (ЮЗДП и СЗДП) към 2015 г. е 1,1 млн. хектара. 75% от от тях са на възраст между 46 и 65 г.“, аргументира значимостта на проучванията доц. д-р Георги Костов.

Научният колектив предлага система от критерии, според които стопанисването на тези дървостои трябва да бъде насочено в три основни групи:

• група за „възстановяване“;
• група за „превръщане“;
• смесена група.

Доц. д-р Георги Костов направи коментар по отношение на производителността на издънковите гори, стойностите на средния обемен прираст при отделните групи за стопанисване, конкретизира цели на производството и турнуси на сеч, направи анализ на здравословното състояние на тези гори, посочи конкретен научнообоснован оптимален брой на т.нар. „дървета на бъдещето“, направи оценка на възобновителния процес, като не подмина и реакцията на подраста при подрязване на пънче.Задълбочената научна разработка „трасира“ вниманието на присъстващите към приложението на неравномерно – постепенната сеч. Ръководителят на катедра „Лесовъдство“ в ЛТУ – София я дефинира като „дългосрочна сеч по състояние“.Той посочи и конкретни стъпки за внедряването на предложените указания по прилагането на сечта и направи изчерпателна икономическа оценка по метода на нетния финансов принос.Приложението на неравномерно-постепенната сеч в конкретно насаждение от групата за превръщане бе имплементирано на терена. Участниците в националния форум на БУЛПРОФОР посетиха пробна площ №2, разположена в отдел 31 „т“ на ДГС „Берковица“. В конкретния случай се касаеше за 55-годишно издънково благуново-церово насаждение. Доц. д-р Георги Костов направи качествена оценка на дървостоя и естественото възобновяване. Не бе подценен и въпросът за отделните зони в насаждението – за възобновяване, за отглеждане, участък с подлес, изреден участък и буферна зона.Стопанисването на издънковите дъбови гори в СЦДП – Габрово пък бе представено от авторски колектив от Институт за гората при БАН с ръководител доц. д-р Груд Попов. Ръководителят на секция „Лесовъдство и управление на горските ресурси“ направи обзор на разпределението на издънковите дъбови гори по площ и по възраст, както за страната, така и конкректно за СЦДП – Габрово. Доц. д-р Груд Попов анализира развитието на запаса като критерий за разпад на насажденията, състоянието на кореновата система при издънковите дъбови гори, биологичните им особености, развитие на кореновата система при подраста, плодоносене и др. Като основен проблем за възобновяването на цера бе посочена подлесната растителност. На база на проведеното изследване в СЦДП – Габрово, научният колектив от ИГ при БАН представи и корелационна зависимост между гъстотата на подраста и височината на подлеса. Доц. д-р Груд Попов запозна присъстващите с категоризирането на издънковите дъбови гори преди и след превръщането им. Като алтернативна сеч от ИГ при БАН предложиха постепенно – котловинната и краткосрочно-постепенната, които бяха подкрепени със съответни успешни примери.В третия (последен) ден от националния форум на БУЛПРОФОР, участниците формулираха Резолюция, съдържаща коментарна част, както и формулирани предложения, които да подпомогнат и подобрят дейността на практикуващите лесовъди и предприемачи в горския сектор.

Коментари:

коментара