Честване на 2 юни 2014 г.
Уважаеми господин Директор, колеги,
скъпи ученици!
Отново ни събира 2 юни – ден тъжен и същевременно достоен в националния исторически календар. Ден, на който, както всички добре знаем, със саможертвата на Христо Ботев и неговите четници, разгромът на Априлското въстание се превърна в голяма политическа победа над поробителя.
Многобройни са паметниците на героите в цялата българска земя и далече извън българската територия, но може би няма да бъде пресилено ако кажем, че най-внушителният, най-величественият, най-могъщият паметник е самият врачански Балкан – символ на Ботевия непокорен характер, символ на неговата твърда воля, символ на вечността на неговата борба. Природата сякаш сама е съградила този паметник, за да покаже възвишените идеали на великия поет, революционер и хуманист – Христо Ботев.
Навремето Захари Стоянов беше казал, че само тя, историята, трябва да каже какво място ще заеме Ботев “между българските поети, патриоти и дейци”, какво е било неговото влияние в разгара на национално-освободителната борба и какво ще бъде в бъдеще. И историята ни показа, че Христо Ботев е не просто част от най-славния български път, Христо Ботев е част от вечността. Той е българската Голгота, българското възкресение, той е символът на националната доблест, символ на българската саможертва:
“Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.”
Няма нищо по-естествено от това днес да си спомним за Ботевото слово, за гениалната му поезия и блестящата му публицистика, за безкрайното му родолюбие, което не пречеше да насочи своя гняв навътре, към нашите собствени проблеми, към нашите прояви на малодушие и примиренчество. Ботев никога не е бил равнодушен. Никога не е премълчавал дори горчивите истини и загина… Загина заради своята непримиримост към всяко потисничество, към всякакъв деспотизъм, заради това, „ че клетник не трая сюрмашко тегло да гледа”.
И днес, година след година, Ботев ни е толкова необходим, за да буди “без усукване”, примирените и задрямалите духове, за да стряска родоотстъпниците и самозабравилите се във всяка власт, за да изостря социалната ни чувствителност, да издига националното ни достойнство и самочувствие.
През 1875 година от страниците на вестник „Независимост” Ботев написа: „Хвалете, не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат мито”. Това е посланието на Христо Ботев към пишещите братя, към хората на перото и всички нас, а ние не бихме могли да добавим нито дума коментар, защото историческата истина показа, че огънят на пламенния поет, публицист и патриот е насочен към онези, които не знаят що е род. След тези слова може да кажем само, че Христо Ботев горд, силен и непоколебим изключва всякаква половинчатост, отхвърля всякакъв компромис спрямо действителността. След неговата смърт, идеите му са действен критерий за това, кое е добро, хуманно и напредничаво, мерило за съвест и доблест, за вярност и любов към Отечеството. Имаме нужда от неговия мощен национален и социален гняв, от неговия оптимизъм за бъдещето на България, защото едно отечество е живо, само ако е в сърцата на синовете си. Ботевото слово е в сърцата на поколения българи, а ние сме тук и сега, защото България е в нас и ние сме с нея!
Благодаря Ви!
Коментари: