Преподавателите от лесовъдското методическо обединение преминаха специализиран курс в Агробиоинститут – гр. София
Научно обучение на тема „Съвременни подходи в помощ на решения за горски територии и екосистеми“, преминаха всички преподаватели по професионална подготовка от Националната ПГГС „Христо Ботев“ – гр. Велинград. Двудневният специализиран курс се проведе в Агробиоинститут – гр. София. Това бе и един от заключителните етапи на мащабния проект „БИОПРОСПЕКТ – Консервиране и устойчиво използване на биоразнообразието в горските територии”, финансиран от ЕС по Програмата за териториално сътрудничество ИНТЕРРЕГ „Балкани – Средиземно море 2014 -2020”.
НПГГС „Христо Ботев“, заедно с община Велинград е един от международните партньори по проекта, в който участват учени от 8 европейски научни организации. Една от изследваните екосистеми с участието на черен бор (Pinus nigra Arn.) е на територията на община Велинград, България и попада в обхвата на Защитена зона „Яденица“. Останалите изследвани райони се намират в Гърция, Македония и Албания.
Групата от НПГГС „Христо Ботев“ бе ръководена от инж. Надежда Ганчева – зам.-директор на гимназията. В обучението се включиха всички преподаватели по професионална подготовка – инж. Цветан Чечев (председател на лесовъдското методическо обединение), инж. Филип Устабашиев (секретар), инж. Вергиния Иванова, инж. Найден Петров и инж. Ирина Ачева.
Обучението проведоха водещи лектори в сферата на горите. Те представиха интересни данни, съвременни методи и насоки на работа.
В началото на обучението чрез видео конферентна връзка (заради усложнената обстановка, свързана с COVID-19), към аудиторията се обърна доц. д-р Гиоргиос Малинис – ръководител на проекта. Преподавателят в Тракийския университет „Демокрит” – Гърция, представи чрез презентация постигнатите резултати в изследването за своята страна.
Биоразнообразието в Гърция включва 6622 растителни вида и техните подвидове. Около 1000 са ендемичните видове.
Фундаментална лекция за територията на България поднесе проф. д-р Миглена Жиянски – директор на Института за гората при БАН. Тя представи подробно работата на ръководения от нея научен екип, изследвал горските ресурси на територията на община Велинград.
Според изследванията на учените от Института, годишната стойностна оценка на ползите от 1 хектар горска площ в община Велинград възлиза на 419, 98 лв/годишно.
Доц. д-р Красимир Русанов от Агробиоинститут – гр. София направи анализ на генетичното разнообразие с помощта на ДНК маркери.
Директорът на Агробиоинститута, проф. Иван Атанасов направи исторически преглед на развитието на научната организация през годините.
Теренните проучвания на територията на община Велинград, свързани с вземането на проби от дървета от черен бор се проведоха през месец юли 2019 г. В тях участваха проф. Иван Атанасов и доц. д-р Красимир Русанов от Агробиоинститута, както и инж. Филип Устабашиев от НПГГС „Христо Ботев“. Последният освен като преподавател в гимназията е и докторант на самостоятелна подготовка в Института за гората при БАН. Научните интереси на инж. Устабашиев в последните 15 години са пряко свързани с растежа и производителността на естествените гори от черен бор във велинградски регион, както и с инвентаризацията на тези дървостои.
Всички участници в специализирания курс на тема „Съвременни подходи в помощ на решения за горски територии и екосистеми“, изразиха задоволство от проведеното обучение.
Проектът „БИОПРОСПЕКТ“ бе с продължителност 2 години (20.10.2017 до 19.10.2019 г.), а финансирането му бе в размер на 1 104 565 евро.
Всички участници в обучението имаха възможност да разгледат образцовата и богата материална база на Агробиоинститут – София. Той е един от водещите български изследователски институти в областта на растителната наука. АБИ има акредитации като Център за върхови постижения в растителната биотехнология от ЕК (1999 г.) и от българското Министерство на образованието и науката. Областите на изследване са: биоразнообразие и генетични ресурси, молекулярна и функционална генетика, растителни биоактивни съединения, екофизиология и абиотичен стрес и ускорена селекция с молекулярни маркери.
Коментари: