Виртуален сблъсък с епохата на Антропоцена за групата на НПГГС „Христо Ботев“ – Велинград
Виртуалната среща с новата геологична епоха, известна като Антропоцена, бе уникалното предизвикателство, пред което се изправиха ученици и учители на НПГГС „Христо Ботев“ – Велинград на 10 септември (Ден 11) във връзка с изпълнението на програмата по проект „Изграждане на практически компетенции за устойчиво управление на горите“, договор 2018–1–BG01–KA102–047029, финансиран по програма „Еразъм +“.
Българската група посети изложението в музея „Антропоцен“ в Болоня. Събитието се организира от Фондация „MAST“ в периода между 16 май 2019 и 5 януари 2020 г.
„Антропоценът“ е мултимедийно изследване, което документира незаличимия човешки отпечатък върху земята. Необикновените фотографии на Едуард Буртински, филмите на Дженифър Баихвал и Никълъс де Пенсие и поредица модерни технологии, осигуряващи виртуална реалност, придружават посетителя в епично пътешествие по света, показващо най-дълбоките признаци на човешкото действие.
Изложбата е покана за размисъл върху обхвата и значението на тези радикални трансформации.
Пространствата в музея са разделени на четири секции, включващи фотогалерия, виртуални импресии, видео и аудиторна зала.
35 широкоформатни снимки, направени от Едуард Буртински, нагледно показват драматичните сблъсъци между човека и природата: изграждането на планетата чрез минното дело, урбанизацията, индустриализацията и селското стопанство; разпространението на язовирите и все по-честото отклонение на водни течения; излишък на CO 2 и подкисляване на океана; широко разпространеното и глобално присъствие на пластмаса, цимент и други технофосили; безпрецедентният прилив на обезлесяване.
Изложбеният маршрут предлага поредица от потапящи преживявания, които позволяват на посетителите да се докоснат до обсега на Антропоцена, откривайки някои от най-впечатляващите, зашеметяващи и отдалечени места в света, в измерение, което съдържа и същевременно надхвърля традиционните фотографски изображения и видеоклипове.
Четири стенописа с висока разделителна способност (HRM) с много голям формат, направени от снимки на Едуард Буртински, предлагат невероятно преживяване при гледане и ви позволяват да разгледате в детайли някои символични места на аварийната среда. HRM-ите се подобряват чрез разширения на видео, видими чрез приложението AVARA на вашия смартфон или на таблети, представени по маршрута на изложбата – направени от Дженифър Баихвал и Никълъс де Пенсиер, които изследват референтната тема чрез много подробно проучване на представената среда.
Тринадесетте видео продукции на Дженифър Баихвал и Никълъс де Пенсие предлагат ярки размисли върху Антропоцена и чрез енергията на движещото се изображение насърчават разбирането за степента и въздействието на явлението. От най-дългия железопътен тунел в Швейцария до историческите зъби от слонова кост в Кения през 2016 г., от фосфатните мини във Флорида до безпрецедентното опустошение на Големия бариерен риф, продукцията на двамата канадци използва авангардни технологии, за да осигури пряко преживяване от господството на човека на планетата.
Филмът, посветен на Антропоцена, режисиран от тримата канадци Дженифър Баихвал, Никълъс де Пенсиер и Едуард Буртински, и изработен в продължение на четири години, е кинематографично отражение на мащабната човешка намеса в преформатирането на планетата.
Терминът „антропоцен“ бе създаден преди повече от 15 години от холандския химик Паул Крутцен, един от носителите на Нобелова награда за откриването на въздействието на озоноразрушаващите съединения. По време на една научна конференция, на която Крутцен присъствал, председателстващият заседанието непрекъснато говорел за холоцена – епохата, започнала с края на последния ледников период преди 11 500 години и продължаваща (поне официално) до ден ден-днешен.
Терминът „антропоцен“ намира все по-голяма подкрепа. Човешкото въздействие върху света е станало много по-очевидно през последните 150 години, отчасти защото размерът на населението се е учетворил до почти 7 млрд. души.
„Моделът на растеж на човешката популация през XX в. е свойствен по-скоро за бактерии, отколкото за примати“ – пише биологът Е. О. Уилсън. Той е изчислил, че човешката биомаса вече е около сто пъти по-голяма в сравнение с който и да било друг вид едри животни, крачили някога по Земята.
Коментари: