„Борис III – цар сред хората, учен сред природата“ – урок по памет, ценности и любов към родината и природата
На 5 февруари 2026 г. в конферентна зала „Васил Попов“ на Националната ПГГС „Христо Ботев“ – Велинград се проведе много интересен открит бинарен урок с учениците от 9 клас на тема „Борис III – цар сред хората, учен сред природата“. Урокът бе проведен от преподавателите по история и цивилизация, и ботаника с дендрология – г-н Георги Кривулев и инж. Илиян Пенев. Събитието бе уважено от г-н Георги Янчев – директор на гимназията, инж. Надежда Ганчева – заместник директор, както и от всички педагогически специалисти на НПГГС „Христо Ботев“ и уважавани бивши преподаватели по история.
Урокът обедини знания от две различни учебни дисциплини, като показа как историята и природните науки могат да се допълват и да представят една личност от различни гледни точки. По време на часа учениците се запознаха с личността на цар Борис III не само като държавник и историческа фигура, но и като човек с дълбок интерес към природните науки.
В първата част на урока, представена от г-н Кривулев, историята оживя пред очите на аудиторията, не като обикновен урок, а като разказ за човек, чийто живот и решения оставят следа в историята. Бяха припомни важни моменти на национална гордост свързани с неговото управление, а учениците Даниела Трендафилова и Петър Гърбев от 9 А клас представиха биографията на Н.В. Цар Борис III.
Един от най – запомнящите се и въздействащи моменти в урока бе напълно спонтанното включване на директора на гимназията по покана на г-н Кривулев. Г-н Георги Янчев, без предварителна подготовка, влезе в ролята на Царят Обединител. С премерена емоция и достойнство прочете негови цитати, което придаде неподправена искреност на ситуацията. Благодарение на г-н Кривулев, тази неочаквана, но вдъхновяваща намеса оживи атмосферата в залата и накара всички присъстващи да почувстват историята по-близка и истинска.
Втората част на урока, представена от инж. Илиян Пенев, разкри една по – малко позната, но изключително впечатляваща страна на монарха. Освен като държавник, цар Борис III остава в историята и като изключително отдаден на природните науки изследовател. Израснал в среда на силни научни интереси, той продължава делото на Цар Фердинанд I за развитие на природонаучните институции в България. Борис III лично участва в експедиции из различни краища на страната, събира ценни образци на растителни и насекомни видове и подпомага създаването на богати научни колекции и хербариуми. По негова инициатива се организират изследователски пътувания в слабо проучени райони, развиват се лаборатории и се откриват научни отдели, а българската природна наука получава международно признание. В знак на признателност за приноса му е удостоен със званието доктор honoris causa по природни науки на Софийския университет, а редица растителни и животински видове носят неговото име. Историите не звучаха като далечен факт, а като живо дело за човек, който е вярвал, че знанието за природата е богатство за цялата държава. В този момент всички усетиха, че става въпрос не само за минало, а за пример, който вдъхновява и днес.
В края на събитието ръководството на гимназията отправи кратко заключително слово, в което изрази благодарност към преподавателите за професионализма и вдъхновението, с които подготвиха и проведоха урока. Беше отбелязана ролята на учениците, както и присъствието на колегите и гостите, които споделиха този образователен момент. Изказаната признателност подчерта, че подобни образователни инициативи създават среда за споделяне на опит, знания и идеи и утвърждават стремежа на гимназията към съвременно и свързано обучение.
Този бинарен урок не беше просто съчетание на два учебни предмета. Той се превърна в урок по памет, по ценности, по любов към родината и към природата. Показа, че науката има душа, а историята — човешко лице. В края на срещата остана онова тихо, но силно усещане, че всички присъстващи — ученици, учители и гости — са станали част от нещо по-голямо от един учебен час.
НПГГС „Христо Ботев“ отново доказа, че образованието е най-силно тогава, когато не само учи, а и докосва.
Коментари: