Честване на 2 юни 2014 г.

Уважаеми господин Директор, колеги,

скъпи ученици!

Отново ни събира 2 юни –  ден тъжен и същевременно достоен в националния исторически календар. Ден, на който, както всички добре знаем, със саможертвата на Христо Ботев и неговите четници,  разгромът на  Априлското въстание се превърна в голяма политическа победа над поробителя.

Многобройни са паметниците на героите в цялата българска земя и далече извън българската територия, но може би няма да бъде пресилено ако кажем, че най-внушителният, най-величественият, най-могъщият паметник е самият врачански Балкан – символ на Ботевия непокорен характер, символ на неговата твърда воля, символ на вечността на неговата борба. Природата сякаш сама е съградила този паметник, за да покаже възвишените идеали на великия поет, революционер и хуманист – Христо Ботев.

Навремето Захари Стоянов беше казал, че само тя, историята, трябва да каже какво място ще заеме  Ботев “между българските  поети, патриоти и дейци”, какво е било неговото влияние в разгара на национално-освободителната борба и какво ще бъде в бъдеще. И  историята ни  показа, че Христо Ботев е не просто част от най-славния български път, Христо Ботев е част от вечността. Той е българската Голгота,  българското възкресение, той е символът на националната доблест,  символ на българската саможертва:

“Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.”

Няма нищо по-естествено от това днес  да си спомним за Ботевото слово, за гениалната му поезия и блестящата му публицистика, за безкрайното му родолюбие, което не пречеше  да насочи своя гняв навътре, към нашите собствени проблеми, към нашите прояви на малодушие и примиренчество. Ботев  никога не е бил равнодушен. Никога не е премълчавал дори горчивите истини и загина… Загина заради своята непримиримост към всяко потисничество, към всякакъв деспотизъм, заради това,  „ че клетник не трая сюрмашко тегло да гледа”.

И днес, година след година, Ботев ни е толкова необходим, за  да буди  “без усукване”, примирените и задрямалите духове, за  да стряска родоотстъпниците и самозабравилите се във всяка власт,  за да изостря социалната ни чувствителност, да издига националното ни достойнство и самочувствие.

През 1875 година от  страниците на вестник „Независимост” Ботев написа:  „Хвалете, не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат  мито”. Това е посланието на Христо Ботев към пишещите братя, към хората на перото  и всички нас, а ние  не бихме  могли  да добавим  нито дума  коментар, защото историческата истина  показа, че огънят на пламенния поет, публицист и патриот е насочен към онези, които не знаят що е род. След тези слова може да кажем само, че Христо Ботев  горд, силен и непоколебим  изключва всякаква половинчатост,  отхвърля всякакъв компромис спрямо  действителността. След неговата смърт, идеите му са действен критерий за това, кое е добро, хуманно и напредничаво, мерило за съвест и доблест, за вярност и любов към Отечеството. Имаме нужда от неговия мощен национален и социален гняв, от неговия оптимизъм за бъдещето на България, защото едно отечество е живо, само ако е в сърцата на синовете си. Ботевото слово е в сърцата на поколения българи, а ние сме тук и сега, защото България е в нас и ние сме с нея!

Благодаря  Ви!

Коментари:

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.